И всички страници ненаписани
и всички нечути слова
отекваха гръмко в мислите
с една унилост и мъчна тъга,
защото неказани остават, но мислени,
дълго над листа обмисляни,
разливат се с тъмните дири надиплени
едни неродени деца.
Духовни и някога вплели
своите звучни, причудливи идеи,
за свят от желания и с облаци сшит,
на съществуване свят и на истини.
В ъгълче мъничко скрит.
Прашинка в света на човеците
техният образ би бил,
но решат ли да вземат те мястото си
запълват живота със истинност,
дават му нови насоки на мислене
И преживените кроткости
превръщат се в най-големите взривове.
showerofstars.wordpress.com 