Поезия в проза

пленително

В тъмна стая, надвесена, в тъмни дрехи, тъмно настроение и черни, мрачни, беззащитни мисли борят се с мойте чувства на свобода, отпускане и на спокойствие. Какво е в ума ми толкова жестоко повредено, че своите усещания не желая да разбирам, а в случаите чести все намирам време за упрекване на себе си по поводи различни. И се впускам стремително в скоростта и посоката на въртележката, в едно и също се въртя в кръгови движения. Аз и моите пленителни недоумения.

Advertisements
Поезия

течение на волности

течение на волности
безкрайно
и натежало от възможности..
един в розово усмихнат ден
с накити от свободата надарен
и най-накрая черен като облак в тен
човек на прага ти стои
и се чудиш да замениш ли
нежните дихания на свободата си
и красивите отенъци на този ден
с обезумяла, пълна с нещастия тъга
като допуснеш я да влезе у дома