Поезия в проза

останаха ли?

Понякога в знойните си свежести се питам останаха ли срещи за обичане. И тихо се накланям вечер над челото ти, усмихвам се. Понякога по своя път залитам и се питам останаха ли хора за обичане, но те намирам пак, на скрито в пясъка на мойте кръвоизливи, спокойна съм. Понякога се чудя и ровичкам – къде… Continue reading останаха ли?

Advertisements
Поезия в проза

настроение

Зървам се в огледало на зърното втренчено в мен, там на пода. Грабвам си от него долу и зърнената пръст разпръсвам с вятъра. С върхове на пръстите си скачам, обхващам с дланите си цялото. Едно голямо множество, напоено от емоции, едно голямо цялостно, преливащо в тръпки, стълкновения и недоумения. Живея в разговора между себе си.… Continue reading настроение

Поезия

самота

Понякога човек избира да е сам понякога пък не, но пак е сам и какво остава от това? Какво на дъното лежи потиснат гняв или ... жажда за живот? За поглед в един прекрасен свят и пътя нов? Недостатъчно понякога е да си сам за всичко и затова се искат двама, две думи да спретнат… Continue reading самота

Хрумвания

прозрение

Истината е в това да се открива щастието в мъничкото, радостта в елементарните моменти от деня, в ежедневието, защото то е наше и ние му принадлежим, принадлежим на този момент. Моментът на създаване е всичко, моментът когато правиш нещо не заради това дали то ще се хареса на някого или за да привлечеш определена аудитория,… Continue reading прозрение

Поезия

преходно

Защо съм тъй сериозна ти ще ме попиташ. Защото мечтите ми отнасят ме далеч от този свят, от всичко земно. Далеч съм и от себе си, далеч... и затова не съм усмихната и затова съм хладна статуя пред жизнената красота на човешката земя. Защо ли трудно се задържам тук, защо не мога да остана дълго...… Continue reading преходно

Поезия

въпросително

Почти полуокръжност правя В половиности И в частичности Озадачена Какво се случва с нас С нашто цяло? С нашето завършено И неподправено Любящо наметало? Къде са нощните въздишки и всичките Разперелинени вълнения Защо осъмвам с хиляди Недоумения Дали е плод това на някакво Недоразумение? Или е вихъра на лудото Съмнение на едно разстроено Чуждо и … Continue reading въпросително

Духът на природата · Поезия

в гората

Утихна почти гората Само пепелив камбанен звън на чучулиги се процежда нейде из листата И нежните гласчета Поспаливо вече, тихичко Но жизнерадостно се чуват Нощен бал на ветровете. Весело вихрува. Тъмата е в дълбоколоренна забрава Скрила свойта стара мила приятелка - зората И после само звън се чува, звън на косерчета Будуващи гласчета Късно... В… Continue reading в гората