Поезия

МОМИЧЕТО С КРИСТАЛНИТЕ ОБУВКИ

момичето с кристалните обувки
разхождам всеки ден в мислите
и тайничко от всичките идеи
се спускаме в гора от планове
пътеките на планините
от амбиции обхождаме
винаги за всичко друго разговаряме
но никога не за времето

след срещите си с нея
сядам тихично на масата за хранене
поднасям чай в церемониални дрехи
и походката си сменям даже
улавям цветовете на града
през лупата на капките
разхождащи се по прозореца отвън
и замислено подхващам молива
и поредното към теб писмо
записвам нещо, хрумнало ми
посред разговора с нея
премислям, обикаляйки из стаята
откъсвам листа от тетрадката и
хвърлям го в кофата отвън

дали идеята от нея хрумна ми
дали бе плод на истинското Аз
дали не беше просто оправдание
да оставя всичко, да оставя Нас?
срещнах се с момичето отново
и казах ѝ в гората повече за мене
да не чака, да не гледа, да не пита
и на компанията ми вече да не разчита.

така от странни опасения освободих се
и от тежестите мислите лиших си
така простора в нашта връзка се роди
и към света на новото, на любовта
и радостта отворих аз очи… !

 

 

Advertisements
Поезия

ПЪТЯТ

Обичам тихото спокойствие на прибиране
След шумни вечери към вкъщи с тичане
Прегърнала луната по залязване
Сред веселото свирене измежду клоните
И малките слънца когато по домовете гаснат
Плавно, сигурно и топло
Всяко в своя ритъм, цвят и настроение
И колкото сме ведри и усмихнати
по-умълчани и застинали се случваме
В пределите на наш’то щастие,
Ограничили своя собствения дом.
А крачките утеха дават, отвеждайки ни с тях напред
Където бъдещето наше е и то ни чака,
чака своя ред да бъде днес.
Така че кротко се усмихваме и стъпваме
Притихнали по този път на сбъдване
На всичките идеи, мисли, опасения
На всяка мисъл и на всеки кът
Забравен там във не-съзнанието
Във най-комфортния уют.
Заспиваме с мисълта за даване,
За себе си и някой друг …

 

 

Поезия в проза

ПРЕ-ЖИВЯНО

И днешните си, някогашни преживявания оставям на друг. На тебе ще свършат работа даже, ще създадат за тебе може би по малко студ в дните, топлите и в най-жестоките си хладности – ще са горещите волности. На мене тези случки вече отдавна станаха минали и никога към тях не съм се завръщала, устремена в своето бъдеще. Но знаеш ли, че тези слабости и минали живяности са собственоръчно написаните учебници по история на поетичното мислене и на живеенето на живота със себе си.

Поезия

ГОЛЕМИТЕ ВЗРИВОВЕ

И всички страници ненаписани
и всички нечути слова
отекваха гръмко в мислите
с една унилост и мъчна тъга,
защото неказани остават, но мислени,
дълго над листа обмисляни,
разливат се с тъмните дири надиплени
едни неродени деца.
Духовни и някога вплели
своите звучни, причудливи идеи,
за свят от желания и с облаци сшит,
на съществуване свят и на истини.
В ъгълче мъничко скрит.
Прашинка в света на човеците
техният образ би бил,
но решат ли да вземат те мястото си
запълват живота със истинност,
дават му нови насоки на мислене
И преживените кроткости
превръщат се в най-големите взривове.

Поезия

намиране на себе си в безкрайността

намиране на себе си в безкрайността
един безкраен хаос, голямата емоция в крепостта
намиране в повърхността на лачените токове
съвсем различно, ново,
дишащо с високи тонове познание
откриване на непритежаващата себе си душа
едно приветливо непостоянно утре
откриване на свободата в пръстите на другите
прикритие на действителността в шумата

размити вятърни копнежи и вълнения
и слънчевото булевардно усмихване на другите
и техните вълнуващи недоумения
затворени в твойто сензитивно пролетно намигване
са крайни символи, необхватни удължения
на едно съвсем различно вчера и
превръщат се в Някога сега, забравена и
тръгваща си форма на безбрежно утре
обвита в нови образи е тази днешна простота.

 

 

Поезия в проза

пленително

В тъмна стая, надвесена, в тъмни дрехи, тъмно настроение и черни, мрачни, беззащитни мисли борят се с мойте чувства на свобода, отпускане и на спокойствие. Какво е в ума ми толкова жестоко повредено, че своите усещания не желая да разбирам, а в случаите чести все намирам време за упрекване на себе си по поводи различни. И се впускам стремително в скоростта и посоката на въртележката, в едно и също се въртя в кръгови движения. Аз и моите пленителни недоумения.