Поезия

МОМИЧЕТО С КРИСТАЛНИТЕ ОБУВКИ

момичето с кристалните обувки
разхождам всеки ден в мислите
и тайничко от всичките идеи
се спускаме в гора от планове
пътеките на планините
от амбиции обхождаме
винаги за всичко друго разговаряме
но никога не за времето

след срещите си с нея
сядам тихично на масата за хранене
поднасям чай в церемониални дрехи
и походката си сменям даже
улавям цветовете на града
през лупата на капките
разхождащи се по прозореца отвън
и замислено подхващам молива
и поредното към теб писмо
записвам нещо, хрумнало ми
посред разговора с нея
премислям, обикаляйки из стаята
откъсвам листа от тетрадката и
хвърлям го в кофата отвън

дали идеята от нея хрумна ми
дали бе плод на истинското Аз
дали не беше просто оправдание
да оставя всичко, да оставя Нас?
срещнах се с момичето отново
и казах ѝ в гората повече за мене
да не чака, да не гледа, да не пита
и на компанията ми вече да не разчита.

така от странни опасения освободих се
и от тежестите мислите лиших си
така простора в нашта връзка се роди
и към света на новото, на любовта
и радостта отворих аз очи… !

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s